No Yume Wa
Жу от сивата къща
на бялата улица
от третия етаж на съмнението
всяка сутрин слиза по думите
прошумолява покрай кафенетата
добавя запетайки между сградите
подрежда пъзела на плочките...
по сричките й я откриват птиците
отварят скобата на мислите
и улицата се .... р а з п Л и С к в A ...
кълбото й размества погледа
отскача по извивките на лактите
дъгите им са като лодки
издигат се и се снишават
търкалят се по тях пресечките
на връщане –
очите й прибират всички гларуси
накацали по шапката на Времето
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------