Третото измерение

Третото измерение

Тежко пътно-транспортно произшествие ми отне почти целия ден. Бях доста уморен, но въпреки това позвъних да ми изведат Павел за разпит. Нямах желание да стои повече това дело, почти всичко беше изяснено…

– Чака Ви баща му, господин следовател, казва, че трябва да го приемете – докладва дежурният.

Не се изненадах. От Павел знаех вече колко “пробивен” е баща му. При мен с това поведение рядко някой “пробива”, но реших да го приема.

– Бях служебно ангажиран, дори и в чужбина, а и нарочно не се обаждах, вярвах, че бързо ще осъзнаете грешката си. Моят син не е този, за когото го вземате!

Очаквах такова начало.

– Вашият син е задържан за извършено престъпление. Санкцията е одобрена от прокуратурата.

– Бързате с буквите от закона, но тълкуването на всеки закон е субективен процес.

– Във всеки случай, основан на реални факти и събития.

– Интересно ще ми бъде да се запозная с тези факти и събития.

– Лично аз очаквах да направите това по-рано. Два пъти не се отзовахте на поканите ми да ме посетите. Всъщност, седнете да поговорим.

Нарочно не го бях поканил да седне. В този кабинет аз, а не той решава какво ще става.

Сяда и без да поиска разрешение, запалва цигара. Надписът зад мен “Тук не се пуши” не го интересува.

– Цигарата, моля…

– О, да, извинете…

Гаси с неохота цигарата.

– Павел извърши дръзко хулиганство в ресторанта…

– Това ми е известно. Интересувам се, защо не се занимаете с тези, които са го предизвикали, защо не установите и причините?

Ето, че следват и уроците по криминалистика.

– По случая са разпитани много свидетели, в това число и всички, посочени от Павел.

– И какво се установява, че моят син е виновен, той и никой друг, така ли? Изглежда, според Вас, един младеж няма право да покани на рождения си ден приятели, да ги почерпи?

Бащата задава тези въпроси риторично.

– Известно Ви е, че след употреба на голямо количество алкохол, Павел е преобърнал масата и е изпотрошил чашите, ударил е плесница на сервитьорката, не се е подчинил на пристигналите полицаи, скъсал пагон на един от тях… И то само за това, че са отказали, поради късния час и явното му пиянство, да му сервират още алкохол!

– Говорите така, сякаш Павел и приятелите му са пресушили бюфета на ресторанта. За парите, които му дадох, мога да изчисля колко могат да изпият шест момчета в първокласно заведение…

– Ще добавя – и четири момичета!

– Още по-добре, работата е ясна.

Подавам му бележката, на която сервитьорката е написала сметката.

– Добре се е постарала госпожата, доста е надписала.

– Свидетелите потвърждават в показанията си тази консумация.

– А кой е платил толкова пари, аз му дадох…

– Още толкова е прибавила и жена Ви. Постарала се е и баба му.

– Това не ми е известно.

– Сега вече го знаете. А преди това от портфейла Ви са изчезнали доста пачки пари. Върнали сте се късно. Павел усетил, че сте в нетрезво състояние и Ви отарашил.

– Не съм забелязал.

Бащата мачка между пръстите си нова цигара.

– Позволете да Ви запитам: защо не сте се явили на последната родителска среща?

– Това си е моя работа!

– Всички родители са били запознати с новия правилник за висшето образование. И Павел е бил абитуриент.

– Достатъчно е голям сам да направи избор в живота. Нима мене ме е съветвал някой, пък и той не търпи опекунство.

– Знаете ли какво е заявил на тази среща Павел? Демонстративно е напуснал стаята, като уверил присъстващите, че мястото му във всеки ВУЗ е осигурено.

– Какво му дава основание за такъв извод?

– Във всеки случай не успехът от дипломата му!

Моята позиция явно не му харесва.

– Ако намеквате за нещо, остава си за Ваша сметка!

– Не намеквам за нищо, говоря само с фактите. А колкото до сметките, засега съм свикнал сам да си ги плащам.

Това го казвам с твърде остър тон и продължавам:

– Вие сте техническо лице и знаете, че кубатурата се изчислява по три измерения – дължина, широчина и височина.

– Какво общо има това с делото на моя син, много елементарно ме питате?

– Има, и то не малко! Той знае, че за закупената от общината плоча за надстройка на жилището си сте платили доста под истинската стойност, защото третото измерение е останало неизчислено.

– Грешката е станала в Жилищно настаняване и Общински имоти.

– Но Вие сте я забелязали и с жена си пред Павел сте се уговорили да премълчите!

– Това не е негова работа, от него съм искал само да се учи.

– Естествено, така и предполагах. Без да се спирам и на някои други известни ми факти, ще Ви кажа, че при Вас има голямо разминаване между думи и дела. Павел изразява негодувание от това.

– Пак Ви питам: какво общо имат тези “факти” с конкретното дело на моя син?

– За мен деянието на Павел е породено от редица причини и аз съм длъжен да ги изяснявам. А и Вие сам настоявахте преди малко на това. За съжаление, разкриват се и някои нерадостни факти за Вас самият.

– И това прави моят син, на когото всичко съм дал! Той ме е намразил!

– Не, това не е вярно, просто не е съгласен с някои страни от Вашия живот.

– Мога ли да смятам, че вече повдигате обвинение и срещу мен?

– Не, все още не, само поддържам обвинението, повдигнато от Вашият син. Останалото е работа на икономическа полиция, която съм уведомил.

– Той няма право… Вие също нямате право…

– Именно, защото само Вие “имате право”, работата е дошла до тук. А кой е крив и кой прав, нека оставим съдът да решава.

Тръгва си. Не го изпращам. Дори не пожела да види сина си. А може би ще отиде да се кара със сервитьорката, или със жена си. Това си е негов проблем. Но сигурно ще го срещна пак, ако отиде в ресторанта.

-------------------

Из “Редове от бележника на следователя”, Бургас, 2010 г.

-------------------