Пламен Антов е роден в Монтана през 1964 г. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Доц.-доктор по филология, Институт за литература - БАН.
Пише поезия, белетристика, драматургия, есеистика, публицистика, литературна критика и теория.
Автор на множество публикации в специализирания литературен и научен печат, както и на девет книги - поезия ("Разпадащото се момче", 1993; "Сантиментална география", 2000; "Америките ни", 2002; "Лисабон или Краят на поезията", 2007; "Тотемът на вълка. Неполитическото", 2013, и др.), разкази ("Бягството на заека", 1996), драматургия ("Смъртта на авторите, сиреч Записки по българските и прочия", 2004), литературна теория ("Яворов-Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика", 2009; "Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно", 2010). Негови стихотворения и литературоведски статии са публикувани в чужбина.
Носител на национални награди за поезия и драматургия. Член на Сдружението на български писатели и Дружеството за изучаване на ХVІІІ век.