Принципите на контрастност в спортната подготовка

Първото издание на авторския труд на заслужилия треньор, кандидат на физкултурните науки Димитър Бахчеванов “Принципите на контрастност в спортната подготовка” е реализирано по инициатива на Българската федерация по лека атлетика и Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт през 1988 г.

Първото издание излиза под щемпела “Наставление”, с допълнителното указание “За служебно ползване” (очевидно тогавашните заръки от високо ниво не са допускали “наставлението” за професионални спортисти, бъдещи шампиони, да попадне в случайни ръце).

От дистанцията на времето не можем да не отбележим, че тогавашното “наставление” вероятно има повече достойнства от съвременната литература по този въпрос, най-малко поради факта, че през времето преди 1989 г. в страната ни е имало цяла плеяда световни и олимпийски шампиони и в леката, и в тежката атлетика, докато сегашните такива се броят на пръсти.

В настоящото второ издание на “наставлението”, бихме го нарекли “ръководство”, е запазено изцяло съдържанието на първото издание, с непроменен авторски изразен стил, включително с цитатите на бележити тогавашни партийни дейци и похвали на ръководната роля на вездесъщата за времето си комунистическа партия. Запазени са и оригиналните илюстрации на автора.

Книгата е предназначена за младежи, занимаващи се професионално със спорт, но може да бъде полезно четиво и за любители-спортисти, както и за всички, интересуващи се от специфичността и проблематиката на спортната подготовка.

От издателите

--------------

Вероятно всеки е изпадал под влиянието на контраста. Изпитвал е неестественото чувство на олекване, безтегловност, на студ или хлад, тогава когато това е “неоправдано”. Подсъзнателно, искаме или не искаме, “случайно” попадаме под влиянието на този феномен. Така или иначе всички сме подвластни на “тъмни” сили. Тъкмо невъзможността да се обясни това или друго тайнство е довеждало хората до паника и фетишизъм на необяснимото. Илюзиите, халюцинациите, контрастите са тези явления, които най-често са ставали повод за боготворене, страх и аргумент за наличие на свръхсили. Наличието на неестественост е атрибут на мощта. Слабо, привично явление не може да предизвика остри чувства и реакции. Щом е така, значи имаме налице силен природен феномен. Обяснението и изясняването на същността му най-малкото прави явлението познаваемо. Веднъж опознато, то разкрива параметрите и механизмите на проявление. Овладяването на явлението по верижна връзка поставя необходимостта от неговото оползотворяване (когато е рационално) и внедряването му.

Контрастът като феномен е изучаван и обясняван. Служил е за аргумент на идеалистичните философи. Използват го илюзионистите за въздействие и внушения. Под влиянието на контрасти много често изпадат и спортистите – субективните промени на възприемчивостта да кажем към състезателни уреди, разстоянието и времето или скоростта и т.н. Ясно е, че контрастът е психофеномен. Той не променя същността на агентите, които го предизвикват. Обратно, агентите, поради особените обстоятелства, променят психофизиологичните реакции на организма. Следователно тези явления са причинно-следствени с ясно очертан пусков механизъм. Това прави явлението универсално (може да бъде предизвикано винаги, когато искаме) и дава възможност за неговото овладяване и приложение. Превръща го от “фетиш”, “табу” или “свръхсила” в модел за действие.

Приложността му се обосновава от ефективите на въздействие. Те, както казахме, са силни психофизиологични. Науката учи, че те предизвикват доминанта и концентрация на вниманието по рефлекса дъга, задействана от контрастния агент. В кората силите на въздействие се поляризират и обратните импулси съдържат в себе си силата на двата противоположни дразнителя. Реакцията на организма по същество е стресова, предизвиква се обща ендокринологична, вегетативна и обменна активност със строго определен рефлексен път. Промените по тази дъга са остри и силни. Те протичат в така да се каже комфортни условия и се реализират в нарастване на качествата, отразяващи полярността на силите на въздействие.

По този начин се изгражда не едно качество константа, а полярни качества с поливалентни стойности. Това обосновава и градивността на тези явления. Но след като са градивни, поливалентни и силни, те трябва да бъдат организирани в принципна програма за действие. Тъкмо така разбираме и целта на тази монография.

Дългогодишният опит, който имаме от приложението на контрастите, ни позволи да формулираме няколко принципни положения. Изхождайки от тях, стана възможно изграждането на контрастните методи за развитие на физическите качества и възпитание на някои психосъотношения. Опитът ни учи, че принципите на контрастите в спорта са изключително мощно средство за въздействие. Възможностите за приложение са безкрайни и ефективни.

Авторът