Поетология на осъществяването в романа “Хайнрих фон Офтердинген” от Новалис

Разглеждането на отношението, определящо връзката между Романтизма и Средновековието от една страна, и Романтизма и Просвещението – от друга, е една от най-интерес­ни­те прояви на интелектуалната мисъл да потърси своите основания там, където се поражда различието между духовност и разсъдъчност. (ХVІІІ в.)

В настоящата монография са разгледани два частни аспекта на връзките на Романтизма със Средновековието и Просвещението. С помощта на херменевтичния и компаративистичния подход бяха изяснени невралгични моменти в съотнасянето на Романтизма, и по-точно на ранния Романтизъм в лицето на Фридрих фон Харденберг, с посочените две епохи.

Изхождайки от енигматичното и дълбоко философско произведение на Новалис “Хайнрих фон Офтердинген”, настоящата работа си постави за цел да прецизира и задълбочи разглеждането на този роман във връзката му с алхимията като философия от времето на Средновековието, а също така и в отношението му спрямо традицията на билдунгсромана. Важен аргумент в полза на радикалното преосмисляне на билдунг-традицията от страна на Новалис е системно проявявания и заявявания в дневниците, писмата и съчиненията интерес на младия романтик към херметическото изкуство и езотеричната практика на алхимията).

По пътя на рзлични структурни и съдържателни нововъведения Новалис достига чрез и във единствения си роман – “Хайнрих фон Офтердинген”, до една радикална концепция, свързана не просто с преосмислянето на билдунг-традицията, а по-скоро с преоценяване и реабилитиране на религиозното чувство.

В подобна перспектива досега не е била разглеждана връзката между Романтизма и Средновековието и това до голяма степен ограничава и ощетява херменевтичните усилия на редица иначе интересни тълкуватели. Отношението на Новалис към алхимията е специфичната призма, през която трябва да се разглежда цялото негово творчество. Повечето негови биографи и критици са коментирали интересите и увлеченията му към гностицизма, мистицизма и езотеризма от времето на Средновековието и след това, но не са се концентрирали върху конкретните прояви на тези влияния в творчеството на Новалис. Настоящето изложение го прави, като обосновава редица специфични отблясъци на различни философски понятия и епистемологични модели, през и чрез които с преобръщат много от установените значения на различни образи, практики, идеи.

Така например при Новалис през призмата на трансцедентално-магичната перспектива, обоснована във и чрез съня като наративна стратегия, се преконцептуализират основни понятия и категории от утвърдени философски системи: пътят, книгата природата са само част от преосмислените концепти в творчеството на Новалис.

В главата “Конципиране на “пътя” като митологема при Новалис и Гьоте. Натурфилософията.”, в един сравнителен подстъп, се аргументира противоположното философско съдържание на “пътя” като концепт при Гьоте и Новалис.

При романтика Новалис визията за новия път към познанието е в унисон с религиозно-философския светоглед на алхимиците и е видяна като интроспективна скокообразна трансценденция, в основата на която е религиозното чувство, вярата, че е възможно спасението на човека. В подобна посока се реабилитира религиозната перспектива като достатъчна в социалния ангажимент към човека.

Формулата за постигането на такъв идеалитет е базирана на алхимическата представа за циклично движение, предшествано от сливането на противоположностите. Гаранцията за хармония е в постигането на цялост, видяна като отмяна на дуализма между вътрешния и външния свят. Апотеозът на целостността може да се случи само в единението на мъжко и женско (в техния психологически аспект, разбира се). Именно затова апотеозът в “Хайнрих фон Офтердинген” е сватбата между Ерос и Фрея.

Одухотворяването в посока трансцендирането на материалния свят утвърждава нов тип нагласа: преобърната от рефлексивно питане-търсене в непосредствено преживяване, без каквато и да било необходимост от въпроси. Отговорите са иманентни на интернализираните усещания и това състояние довежда до блаженство. Резултатът е феноменология на копнежа, която не търси своето утвърждаване чрез проблематизиране и противопоставяне на другото, а просто съществува в свят на единството – без страх, смърт и дистинкции.

Настоящата монография се занима изключително с метафизичния възглед на Новалис, като отделна парадигма за края на ХVІІІ век, която се оказва твърде модерна (заради антиципиращия психологически усет), поради това и самотна за времето, в което е създадена. С едно изречение тя може да се формулира спрямо трансцендента, а именно трансцендентът като ключ във възприемането на света и развитието на духа.

В края на ХVІІІ век Новалис създава една нова митология, надхвърляща духовното съдържание на епохата, но покриваща нуждите на тази епоха от метафизиране. Тази перспектива идва с цялата спасителна претенция да хармонизира партикулирания свят и живот на човека.

И ако патосът на модерните времена е наистина толкова хуманен, колкото изглежда по рекламите, то значи трансцеденталната парадигма на Новалис ще намери своите нови основания в модерността, която да я реактуализира, а с това да се увеличи шансът на човечеството да отмени най-сетне в априорната си психическа нагласа страха от края на света.

Авторът

-------------