Живот...

-------------------

И така, да започваме!

Войната между Германия и Съветския съюз (1943 г.) навлиза в решителната си фаза и предвещава обрат в развитието си.

Съветската армия не само спира настъплението на хитлерофашистите, но и успява да предприеме и решителна контраатака. В резултат на настъпателните действия на съветските войски германците попадат в обкръжение начело със своя главнокомандващ генерал Паулус. В обръча се оказва 300 000 хилядна немска групировка, която упорито се съпротивлява и прави отчаяни опити да разбие блокадата. Това обаче не и се отдава и все повече изпада в безнадеждност.

Студената и люта зима все повече затруднява положението на германците. Снабдяването с храна и боеприпаси става все по-трудно, дори и невъзможно. Немските войници трудно понасят сковаващия студ и мнозина от тях страдат от премръзване на крайниците или умират.

Хвърлените танкове на генерал Гундириан в помощ на обкръжените остават безуспешни.

След дълга и отчаяна съпротива въпреки заповедта на Хитлер да не се предават, генерал Паулус решава да приеме условието и да се предаде с оглед да спаси поне част от оцелелите войници. Това дава възможност на съветските войски през пролетта на 1943 г. да предприемат мащабно настъпление по целия фронт. Гермаците правят няколко опита да спрат контранастъплението, което отчасти им се отдава, но в крайна сметка не успяват и започват да отстъпват на запад. Дори лятото и есента не им помагат както те очакват, да спрат стремителния ход на съветската армия.

В България войната се усеща не в разрушените градове и села, убити и ранени войници и цивилно население, а в падналата тежка икономическа криза.[1]

Страната ни не само заплаща огромни парични суми на намиращите се немски военнослужещи, но и материално е ограбвана от страна на хитлеристка Германия. Цялата селскостопанска продукция се отправя за снабдяване на немската армия със зърно, мед, мляко, растителни мазнини и други продукти.

Голяма част от промишлената продукция се отправя за Германия. Селяните са принудени да заделят 90% от произведената продукция също за немската армия, като в повечето случаи насилствено.

Ограничено е снабдяването на българите с хранителни и промишлени стоки. Дори и селските производители често остават без месо, мляко, олио и хляб.

Особено тежко е положението на работниците, които нямат възможност да закупуват храна, тъй като такава отсъства в магазините. Всички хранителни, промишлени и други продукти се продават с купони.

Такава е ситуацията през есента на 1943 г.

...

-------------------

[1] Разрушените градове в България са през 1944 г. от Американската и Английската авиация, които варварски бомбардират многократно важни промишлени и стратегически обекти в София, Русе, Варна, Пловдив и други градове. Столицата е срината до основи на 10 януари 1944 г. и повторно жестока бомбардировка с фугасни бомби на 31 март 1944 г., както и летищата във Враждебна и Божурище. А летището край Карлово (до с. Марино поле) е бомбардирано през нощта на 7 юни 1944 г. от Американската авиация и от наличните наши самолети, техническо и авиационно оборудване не остава нищо, пистата е раздробена, всичко е потрошено и опожарено, а от 400 души обслужващ войскови състав, който е трепан като пилци през нощта, до сутринта остават живи само 180 души – б.а.