Стоим си равнопоставени помежду си:
Мохамед, Буда и Христос,
Аз и съпругата.
Хапваме си нещо... Галактики... планети...
Предъвкваме безсмислици до безвкусност...
Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление,
в огледалото гледаш – не виждаш своето отражение.
Не знаеш кой си – бръчки, коси побелели.
А думи, изречени някога, вече нямат значение.
