Поетични меридиани

Когато се ражда жена...

преди 2 години 10 months

Казват, че и стрехите плачат,
когато се ражда жена.
Ридаят на глас,
изправени срещу небето...

Казват

преди 2 години 10 months

Казват с ръка от маса
трохи да не събираш,
за да не си изхвърлиш берекета –
на прозореца ти са гладните птици...

Изгубихме се

преди 2 години 10 months

Изгубихме се,
ти на една,
аз на другата страна.
Ти в ляво,
аз в дясно...

Не бива всичко да знам

преди 2 години 10 months

Когато съм изтегната върху жегата
и слушам мравчени заседания под тила –
не съм самотна.

Пробуждане

преди 2 години 10 months

Завръщам се от самотата.
Вълците ме изпращат с вой,
дори планината се свлича
от моите плещи.

Неизорани лехи с надежда

преди 2 години 10 months

Треви както войска,
изправени до реката –
почетен караул на копача,
който стрива жито с камъни.

Някои любови имат вкус на сигурност

преди 3 години 1 седмица

Захапваш след изгрев високо в небето.
Подскачаш, имаш детска радост
под краката си,
още веднъж отваряш широко устата си.

Тя има вишнов лак и стъкълца вместо сълзи

преди 3 години 1 седмица

Събира всички скитащи мисли нощем,
най-вече тези, които се крият от грижовния ветробран.
Подскача на един крак, сякаш играе на дама
през набраздените дневни радости на площада.

Сещате ли се?

преди 3 години 8 months

Ако не миришеш на “Pino silvestre”, ако нямаш платненки “шанхайки” и ако не носиш дънки “Super rifle”, тогиз не си никакъв гъзар. Така беше навремето. На струмишкото стъргало имаше засадени два реда липи и маслини, които ухаеха невероятно, докато цъфтят...

Забраненият стих

преди 3 години 9 months

Една пукнатина в небето
Един лунен кратер отразен в голото око
на студа край нас.
Едно ехо от Слънцето...

Страници