Стои там, насред морето като обелиск, посветен на слънцето. Показва пътя на тежките кораби...
Има ли слънчева светлина? Няма ли слънчева светлина отвъд мястото до което стига умът ни...
Добро ти утро, Госпожо Геновева. Не чакай от мен да салютирам пред твоята корона...
Ако можех да видя падащата звезда как оставя следа в безследието...
Говорим на различни езици не защото живеем в отдалечени страни ала защото идваме от различни планети...
Тесните улици на Сплит като мистичен лабиринт извиват се променят посоката и изведнъж не знаеш къде си блуждаеш завръщаш се търсиш...
Нощ, ден, ката ден... Стрелките на часовника отброяват зима, лято, плач, смях, кратките дни и дългите нощи, думите, които извиват хоро...
Щастието не може да скрие тъгата в очите ми, която е моя спътник. Тя познава душата ми – калейдоскоп от безброй образи.
Търся те в градовете. Виждам те в улиците. Виждам те в парковете. Виждам те в къщите. Взирам се в теб до безкрайност...
Спомняш ли, как исках да подаря, огън за душата ти, запален от пламъка на искрите в очите ми... И да ти стана светлина.
