И аз ще се завърна пак на моя див самотен бряг,
когато есенният ден догаря над вълните,
и с мене заедно ще спре пред разпененото море
неугасимата ми жажда за щастие сред съсипните.
Твоята присъда е да бъдеш моята Заблуда...
За мене Нощ и Ден да си... Да те обичам като Луда...
А ти пък да обичаш Друга...
Душата ми във Ада сама да Страда...
Любов или война, избира твоята душа?
Дали е тя във рани, или е в самота?
Попита ли ме колко много ме боли?
И колко пъти нощем, аз роня все сълзи
Попита ли сърцето, как все към тебе тича?
