Поезия

Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе,
Ти бе моят смисъл на дните ми, лъч светлина и небе...
Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме...
Не мога и миг да издържам, ела и при тебе вземи ме...

Квадратното небе улавя птица,
но то не може птицата да спре.
Във рамката на тихия прозорец
остава опустялото небе.

Единствената рокля е смеха ти,
случайното легло – старинна рамка,
в която тържествува голотата
и царствено възкръсва ренесанса.

Стоят скалите, същите, макар че
морето неусетно ги поглъща.
Разбива се вълна, вълна се връща
и въздухът от сол и йод нагарча.