Уф! Страшно много съм зает! Спасител съм. С далекоглед. От кула плажна “номер пет” въдворявам ред.
Не се сърдете, че съм строг! Такъв е всеки еколог. На всяка живинка и твар закрилник съм – другар.
Слушай моята команда! Аз съм капитан! Боцмане, пиратска банда! Плават те насам!
Хомотът да е твоят идеал, остенът – люлка на мечтите... Възторгнат да си от палача на утрото зачеркнал дните?!
Доволно пихме от нектара, на животворната ни земна твърд, и хлорофилът ни изпълваше с възторг, през пролетта лудувахме на воля!
Домът ми – границата между мен и дремещата улица.
Събуди в мен усещането за Безкрайност, обсеби мислите ми с чувството за цвят, взриви покоя на спящата ми същност, и ме превърна в жизнен, жаден стрък.
Грабнах аз морето в шепи и се затичах към дома. На сестричката си ги разтворих двете, да й взема аз ума.
Тръгнал Ежко към гората по пътечката в тревата. С бодлите си корави бодва Ежко де що свари.
Де се ражда чудна песен де звънчето тихо пей, туй е храмът наш чудесен, дето детската мечта живей.
