Не те осъждам, дори, че бях виновна аз, не те осъждам, аз винаги ще си спомням тебе. Не те осъждам, ти в моите очи все нагоре си, не те осъждам, аз отдалече радвам се за тебе...
Минават месеци, минават дни, а нашата история вечно ще тежи. Ти надеждата запали в мен, че заедно ще бъдем някой ден.
Без тебе или със тебе пътят хълмист ще бъде. Аз зная постижения големи – от смели мечти се правят.
Обичаш ли да слизаш в небесата от гордия си, вечен земен трон, обичаш ли да лягаш сред тревата и да се рееш в чуден небосклон.
Откъснах още една леха от градината наша, засята с надежди, но потъна дълбоко и тази мечта за по-добри дни и за повече нежност.
Студ, студ, страхотен студ просто не можеш да се надяваш да спре фъртуната на този луд старец с огромна ледена брадва.
Не ме търси в стиховете мои, бели, знай те са писани в безвремие. Не ме търси в моите романи защото те са мястото без граници.
Липите стари мамят ме с цвят от шарки, светлосенки пълен и богат, а клоните им жълто зеленеят между листа и цветовете сякаш пеят.
Той спря се. Каза: “Остарявам.”, “Аз вече уморен съм”, “Аз не ставам.” “Недей, любов! Недей!” “Не остарявай!” “Ще бъдем заедно!А и още ставаш. “
Животът да бъде по-хубав от песен, любовта – изкуство, а бизнесът – лесен. Жените да раждат без никаква болка, деца да порастват възпитани волно.
