Поезия

Очите ти влюбени забравих
и бръчиците, когато се смееш
срещу желанието се изправих
света със мен да завладееш.

В битка за контрол да победя
отказах, към теб изпитах дълг
от тази клетка да те освободя –
не подхожда на никой вълк.

Слънцето горещи целувки ми изпраща.
Вятърът ревниво лицето ми разхлажда.
И брегът с килим от водорасли пак застлан е,
а морето гали ме със мокрите си длани.

Дъжд пороен вали ли, вали,
по стъклото се стичат сълзи.
Времето – мрачно, студено,
като чувство несподелено.