От всичко писано досега за Индже войвода като история, предание и легенда се свежда до неговото родно място, появата му на социално-историческата сцена, неговия героичен край и лирическия му образ, пресъздаден в българската народна песен. Тълкованията и обосновките се свеждат до тези основни факти, които с точност все още не са установени и събуждат понякога твърде горещи спорове...
Разтварям с трепет и преклонение страниците, посветени на борците за национална свобода в с. Карагеоргиево, някогашното Ченге. Без минало няма настояще и бъдеще. Народната памет го е съхранила по неповторим начин в песните и преданията, за да стигнат до нас. Затова можем да кажем, че “народът ни е всякогашен и велик творец”...
Всяка година на 21 май, неподвластни на едно неподправено върховно чувство, ние, айтозлии, отдаваме заслужена почит към великата саможертва на майката и нейните синове – баба Каля, синовете й Иван и Тодор, и поета Атанас Манчев...
Един човешки живот – колко е той?! Миг от вечността. Съизмерим ли е с избора на душата или всичко е предначертано свише? Загадка, тайнство, което търпеливо е отгатваме. Колко дълъг е пътят на маестро Филип Кутев от онова пролетно утро на детството сред дъхавите цветя на бащиния двор?!...
В детството си обикновено по време на ваканция прекарвах при дядо и баба в селцето с бистрата пенлива река. Малко по-нагоре бе “Трескавото кладенче”. Сутрин се събуждах от ранобудния звън на хлопатарите. Скътано в подножието на три планински върха, под напева на стария хайдушки Каракуш, колко легенди и песни беше скътало то – родното село на майка ми – Раклиново.
В този забързан, студено гранитен свят, знаех едно кътче за истинска отмора – Раклиново. Знаех, че го е имало и ще го има – един молитвен иконостас от древни мелодии, пъстър букет от гори и ливади. Пътувам към тебе, малко селце, последната точка от Айтоската селищна система. Сгушено в прегръдките на трите чернокоси върха: Ески Кузу, Манда Кайряк и Каракуша...
За развитието на културния туризъм се полагат усилия както на национално, така и на регионално и на общинско равнище. От 2003 година във Варна ежегодно се организира Панаир на туризма и свободното време, в който се провеждат дискусии, разкриват се нетрадиционни възможности за туризма, рекламира се оборудване за хотели и ресторанти, предлагат се средства за развлечения...
Мнозина са убедени, че този въпрос може да има само един-единствен отговор: Яворов се отправя към Анхиало през 1899 г. от романтични подбуди. Още повече, че поетът почти не дава категоричен отговор по този въпрос в анкетата с Михаил Арнаудов през 1911 г. А в “Автобиография” лаконично отбелязва: “От Сливен ме преместиха в Анхиало… В Анхиало написах “Калиопа”, вдъхновен от една хубава мома българска, съжалявах, че не съм се оженил за нея”...
През това време – април 1903 – вече три месеца аз “просвещавах” народа в Турско, издавайки седмично по един брой от хектографическия лист “Свобода или смърт?” – форматно почти еднакъв с малък, четиристраничен софийски вестник. От село на село, все така: потряба ли да напуснем едно място, аз –писача, и Мицо Кирилиев – преписвач, ние се измъкваме дебном с първи мрак и вземаме пътя към друга стряха – близка един или далечна единайсет часа...
Аз очаквах в с. Ляхово заедно с Мица Кирилиев съобщение за мястото на окръжния конгрес, който трябаше да стане наскоро. Там ме намериха шестима конгресисти, представители на разложкия околийски комитет: четирима от околийската чета и двама от управителното тяло. Конгреса щеше да бъде негде недалеко и на разложани било писано да узнаят сборния пункт от мене...
