Е-списание

Отношението между човека и природата е проблем и на нашето време. Тази извечна зависимост е обсъждана винаги и е получавала различни интерпретации. Човекът е част от природата, а природата се отразява в човека. Дали са далечни, или близки – по това може да се спори, защото понякога човекът облагородява природата, а друг път той е заплаха за нея, като я замърсява и унищожава.

Метафоричният образ на раздвоението, което изживява героят от разказа “Дервишово семе”, е много изразителен, за да се внуши безизходицата, страданието, душевната мъка.

Цял живот Рамадан страда по Силвина: “Сърцето ми се топеше като свещ.” Авторът Николай Хайтов изразява своето отношение на съчувствие към голямото човешко страдание, породено от служенето на един родов закон, та макар и с векове изграждан сред хората.

“Тавански спомени” е поема за любов. Една такава любов, която не свършва с раздялата, а се носи цял живот като незабравен спомен. Любов и живот се преплитат, за да може едното да осмисли другото. Животът без любов е скучен, делничен, празен. Любовта в живота го превръща в празник.

Атанас Далчев работи най-усилено през първите десетилетия на ХХ век и създава едно уникално творчество. Той е от лаконичните автори, които оставят не голямо по обем творчество, но изключително значимо, мъдро, новаторско. Неговата стихосбирка “Прозорец” заявява ярък литературен талант, разкрива визията на един интелектуален поет.