Е-списание

Несебър

преди 2 months 2 седмици

Тесен провлак, нагазил в морето,
свързва сушата с късче земя.
Стара крепост, отдавна превзета,
пред града извисява снага.

На Асен Златаров

преди 2 months 2 седмици

Един човек лежеше сам
в стаята за смъртно болни.
Той нещо шепнеше едвам
и се усмихваше неволно.

Душата ми е църква

преди 2 months 4 седмици

Встрани от Рая,
до себе си по-близо,
създаде Господ нов Едем –
насели го с души,
подобни нему.

Съзряване

преди 2 months 4 седмици

Неудържими, галопиращи коне,
под бели облаци развели буйни гриви,
като пегас разперили криле,
усещат всекичасно, че са живи, живи...

Карма

преди 2 months 4 седмици

Нервите са опнати до скъсване.
Сякаш че са тетива на лък,
смъртоносно целещ мислите.
Времето изправи безпощадно...

Илюзия

преди 2 months 4 седмици

Денят целуна нощните прозорци
и с хладни длани мрака им изтри.
Вратите заговориха хрипливо троснато
на всекидневния си свой език.

Синтактичен разбор

преди 2 months 4 седмици

Животът ни е просто изречение,
написано от вятър върху морски пясък.
И за вълната няма никакво значение
дали е нежен знак, от слънчев лъч отблясък...

Истините търсят светлина...

преди 2 months 4 седмици

Литературата е отражение на вечността... докосната от интелекта в отредените му от безкрайното време мигове. А поезията можем да оприличим на полет в извисените небесни бездни – ту лазурни от галещите слънчеви лъчи, ту смръщени от хапещата паст на ненужни облаци...

Ухание на злато

преди 2 months 4 седмици

... И са жълти. И лъскави. Същинско злато, двадесет и четири карата. Неслучайно за тях е обществено прието наименованието “съкровищата на бомжите”. Аз затова и минавам всяка сутрин покрай купчинките, да им се налюбувам. Само дето малко трудно си изчиствам после тротинетката. Прибирам се вкъщи и установявам, че ми се е отщяло да обядвам...

Дяволска жена

преди 3 months 1 седмица

Влиза сякаш пролетта
с нежен образ на жена.
В погледи се спъва тя,
но защо ли е сама?

Страници