В края на единствената си собственоръчно написана автобиография, достигнала до нас, 23-годишният тогава Дамян Дамянов изповядва: “Стихове пиша с единствената мисъл да съборя стената между себе си и света. Ако успея, това ще бъде моята награда.”
В предговора си авторът отбелязва: “Драги читателю, здравей! С издаването на тази моя стихосбирка... правя опит да отбележа в усамотение с теб седемдесет и пет години от рождението ми на 2 юни 1949 г. в с. Ценово, Русенско...
Да тръгнеш, но да не прекрачваш прага си...
Отсам прозореца самичък да проправяш пътя си.
И той самият да те следва като твоя Ариадна,
която нишката за връщане назад не е изпрела.
