До края на ХIХ век новата българска литература вече е създала своя фундамент чрез творчеството на Любен Каравелов, Петко Рачев Славейков, Христо Ботев, Васил Друмев, Добри Войников и Иван Вазов, положени са основите на различните жанрове в трите литературни рода (епос, лирика и драма), дори нещо повече – българската литература вече е започнала (най-осезаемо чрез творчеството на Хр. Ботев), своя диалог с европейската култура и естетика.
