* * *
Погледнах в устните ти.
И видях
усмивката на дявола.
Потърсих отговор.
Но не разбрах –
въпроса бях забравила.
Обгърната от самота,
заспах.
В съня си срещнах дявола.
Поиска отговор.
Но не разбра –
да се усмихвам бях забравила.
Зората ме събуди.
И разбрах
усмивката на дявола.
Въпрос не търсих.
Осъзнах –
да чувствам бях забравила ...
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------