Вълк
В битка за контрол да победя
отказах, към теб изпитах дълг
от тази клетка да те освободя –
не подхожда на никой вълк.
Ключа смело завъртях
и падна катинарът железен
страх всякакъв преодолях
ти беше безучастен, небрежен.
Широко вратата разтворих
и отдръпнах се назад
плахо “ела” изговорих,
“излез от този ад”.
Но да не помръднеш ти избра
не беше окован или ранен,
че пале наивно, търсещо игра
почувствах, че виждаш в мен.
И тръгнах по пътя си бавно
от клетката се отдалечавах
в геройството ми безславно
свободата отказана не проумявах.