От момичето зад кориците:
През последните шест години си построих дом между кориците на цели десет книги, вече даже единадесет. Не се изрисувах с думи по-перфектна, по-уверена и силна – напротив! Настаних по листите онова мое Аз, което е втъкано до последния миниатюрен атом на душата ми. Не си спестих грешките, срама от постъпките си, болките, които ми нанесоха всички тези грешки.
Бях себе си! Не чувствах страх, нито нерешителност. Да издам първата си книга за мен беше необходимост. Не за слава, не за пари, а за да успея да започна начисто със себе си.
Сигурно сте чували често в разни интервюта на известни личности, когато казват, че сценичният им/медийният образ няма нищо общо с реалната им личност. Но това бях аз, все още съм аз. Толкова съм аз, че дори когато написах “Джинджифилови целувки”, която е единственият роман, който не е базиран на моя живот, мнозина от вас ми писаха, че Миха е Мелани. Бях създала подобие от мастило и думи на моята хартиена версия Мелани, и то напълно несъзнателно. Когато се замислих над това ваше откритие, не се ядосах – усмихнах се, нямах нищо против. Изкарах целия си живот да правя напук на себе си с изборите си, по-скоро с изборите, които от страх избягвах да правя. Лудата ми нерешителност ме караше да живея във връзка с човек, който не ме правеше щастлива в продължение на десетилетие; отказвах се от мечтата ми с модата всеки път, щом станеше трудно; скривах се в черупката си при всяка лоша дума, захвърлена по мой адрес. Не се харесвах такава, но не правех и нищо, за да се променя, нямах смелост. А и беше много по-лесно да живееш в обувките на навика, макар да са ти втръснали до полуда, да са деформирали душата ти до безумие и вътрешно да не спираш да копнееш за новия чифт от лъскавата витрина на живота. В частност това до голяма степен се дължеше и на факта, че не спирах да слушам какво ми говорят хората наоколо, а те сякаш носеха чували с черни мисли на превитите си гърбове и само ме чакаха, за да го развържат и всичките им предразсъдъци да започнат да се сипят в краката ми.
Два бяха преломните мигове в моя живот – раздялата ми с онзи човек и написването на първата ми книга – “Любов с главно В”. Още когато започнах да пиша първите й редове си обещах да освободя онази Милена в себе си, която досега цял живот бях затваряла в клетка. Обещах си да не се страхувам да бъда себе си, да творя и да стъпвам както аз искам и го усещам. Обещах си да не се влияя от хорското мнение, от хейта по мой адрес, от всичко онова, на което тридесет години досега бях обричала истинското мое аз. Не очаквах някой да ме разбере или да ме подкрепи, напротив – очаквах да се ударя в огромна вълна на недоверие и неприязън. Това не се случи.
Приехте ме такава, каквато съм и ме обикнахте с всичките ми емоции. Бяхте моето доказателство от Бог, че човек не бива да живее в обувките на някой друг и да мисли, че тези рамки са негови. Осъзнах защо тридесет години нищо не ми се получаваше – защото правех точно това. Живеех живота на някой друг, движех се по плана на някой друг, с всеки изминал ден се отдалечавах все повече от мен самата, докато накрая не се изгубих напълно. Бях убедена, че няма да успея да се открия, да се изправя и да поема по пътя, който винаги съм искала – този на изкуството, на любовта, която повече ти дава, отколкото взима, на независимостта от всякакви предразсъдъци и норми.
Но знаете ли, съдбата винаги ни дава втори шанс, друг е въпросът, че много често го прави в момент, в който сме “загубили” всичко и не осъзнаваме, че това не е загуба, а възможност да започнем наново. Винаги имаш два избора – да се предадеш или да се бориш. Да се мобилизираш или да се оставиш на болката.
Избрах този път да съм от силните!
С всички тези редове искам само да ви кажа за пореден път, че всичко е във вашите ръце. Докато правите всичко по навик, живеете по навик и се будите и заспивате в същата рутина, която не понасяте – животът ви няма да се промени. Или поне не към по-хубаво.
Докато стоите в дълги връзки с грешния човек, докато работите с години работа, която не чувствате, а само плаща сметките ви, докато излизате с хора, които не са ви приятели, но са “по-добре от нищо” – няма да изживеете мечтата си.
Позволи си да бъдеш себе си, да отстояваш себе си, любовта си, да гониш мечтите си напук на всичко. Можеш!
Нека тази книга е твоят “знак”, защото повярвай ми, преди шест години аз не разполагах с нищо – имах само себе си и разбитото си на хиляди кристалчета сърце. Не се оставих на страха да ме премаже, щом аз, най-неувереното и плахо (да не казвам думата смотано) същество на планетата успях да се изправя и да съблека одеждите, които цял живот носех насила, да махна маската, перуката, всичко онова, което обществото имаше като мнение за мен, да остана гола по душа и да започна лека-по- лека да “шия” сама дрехите си и да стъпвам смело и уверено напред в тях, значи можеш да го направиш и ти!
Не чакай животът сам да ти поднесе възможности, трябва ТИ сам да си ги създадеш! Не се оправдавай и запуши устата на онова гласче, което със сигурност пищи на високи децибели, че няма да успееш. Направи го и с хората, които ежедневно ти натякват, че “то ако ставаше толкова лесно, всеки вече щеше да го е направил”.
Слушай само себе си!
Не се страхувай да съблечеш товара на навика, да хванеш конците и иглите на собствените си мечти и да се облечеш в тях от глава до пети. Махни смело маската и бъди себе си!
Стъпвай смело, гордо и непримиримо в одежди от любов и сбъднати мечти!
----------