Управление на общинските имоти

Настоящото изследване отделя особено внимание на някои от най-актуалните административноправни аспекти, свързани с управлението на общинските имоти. Основните изводи от цялостната разработка и разглеждане на проблематиката – предмет на изследването могат да се групират по следния начин:

– Направена е съпоставка и е изяснено положителното в приемството между правната уредба на режима на обществените и частните общински имоти от началото на века и правно установения режим на общинската собственост по сега действащото законодателство.

– Правят се конкретни предложения за засилване на административния надзор по отношение на принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост за общински нужди, и конкретно се предлага задълбочаването на текущия контрол от страна на по-горестоящия административен орган поради съображения да бъдат избегнати нецелесъобразни или незаконосъобразни операции с недвижими имоти от страна на общината, тъй като законоустановеният контрол касае само законноста на такива производства.

– Правят се и конкретни предложения за усъвършенстване на действащото законодателство във връзка с по-пълната унификация на Правото на ЕС, уреждащо местното самоуправление.

– Обърнато е специално внимание на участието на гражданите в управлението на общинската собственост – както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението, които предполагат необходимостта от усъвършенстване на законодателството, регламентиращо формите на пряка демокрация.

– Формулирани са конкретни препоръки за максимално отваряне на местното управление за участие гражданите при вземане на решения, отнасящи се до различни проблеми от местно значение.

Във връзка с осигуряването на максимална прозрачност в местното управление, в изследването е отделено особено място на практическата реализация на някои нови идеи, въведени в практиката на различни общини в България – провеждането на т.нар. оперативки “при открити врати”, издаването на общински информационни бюлетини, фигурата на омбудсмана като обществен посредник между общинските власти и местното население.

– Специално място е отделено и на другите субекти в процеса на управление на общинската собственост като председателя на общинския съвет, постоянните комисии и общинската администрация, чието правно положение относно управлението на общинската собственост досега е бегло разглеждано в правната литература.

– Акцентира се на въпроса за стопанската дейност на общината, както и на едни сравнително специални и нови форми на управление на общинската собственост каквито са концесията и обществените поръчки. Интересът от подробното разглеждане и анализиране на тази материя е обусловен основно от широкото практическо приложение на обществените поръчки и на концесиите.

– Интерес въпрос за анализ представлява и участието на еднолично търговско дружество с общинско участие като съдружник в друго търговско дружество, в резултат на което се образуват т.нар. “смесени” търговски дружества. Изразено е становището, че това се явява една трета, нова, форма на осъществяване на стопанска дейност от общината, която не е изрично законодателно уредена от ЗОС.

– В изследването са изведени в синтезиран вид отделните стратегии за регионално развитие, които се определят като съвкупност от необходимите мерки за подобряване качеството и условията за развитие на частната инициатива и предприемачество в съответната община.

Акцентира се върху необходимостта от организиране и стимулиране на местното икономическо развитие чрез ангажиране на всички заинтересовани страни: централни и местни власти, местни и чуждестранни инвеститори и гражданите на съответната община.

Съвременните тенденции към засилена децентрализация и развитието на обществените отношения извежда като централен проблем пред общината нормативно и научно обоснованата реализация на стопанската й политика чрез повишаване на икономическата ефективност на притежаваната от нея общинска собственост. Мобилизацията на видовете общинска собственост чрез актуални нормативноустановени форми на управление логично обуславя съвременните тенденции в общинската политика и стратегиите за регионално развитие.