Защото, докато все още плавахме в праокеана най-важното беше, само, плаването да е озарено от Слънцето, Красота и Смисъл...
Лежа в люлката, сред тази крайморска околност на която, някога би могъл да заприлича и раят.
Той не бива да е бушуващ огън, пламнал от планетните щитове. Не трябва да е вулкан, който изригва лава, сякаш подивял разюздан змей.
Мислейки за живота, за това чудо, което клокочи, за светкавичната линия, която води към началото...
В пъпа на южното лято сред редиците дървета горещият вятър преброява листата...
Интервю на Мариана Стратулат с Наталия Недялкова, публикувано в седмичника на румънската общност в Сърбия – “Либертатеа”.
Вдън небето на върха на езика крия свои рими. Недокоснати...
Крайна простота която няма. Там на изток екзотично време.
В пристанище далечно сънуваш псалми, кантилени. Това са спомени, внезапно връхлетели.
Трябва да си проправиш път като след литания да излезеш от кръга на противоречиви желания...
