Анализи

Настоящата статия е фокусирана върху проблема за кризисната идентичност на твореца, който се опитва да преподреди своя свят посредством сетивно-визуалните и рационалните когнитивни механизми, които, оказва се, са недостатъчен епистемологичен източник, способстващ за утвърждаването на творческия и личностен идентитет. Особено тук, на ветровитите Балкани, където всяко завръщане е химерно, където всяко пътуване към себе си се доближава опасно до пристигането-в-смъртта.

Явил се на литературната полоса в края на 50-те с романа “Безразличният” скоро след това Марангозов изчезва от полезрението на литературната критика: тази липса е “документирана” чрез отсъствието му в скрупульозно подредения опис на авторите. Идеологическите лагуни в “големия списък” (Речник на българската литература) са най-отчетливите следи, оставени от нормативната естетика (тая зорка Горгона)…

Християнската етика се гради на изискването за саможертва. Това означава, че “жертвата” напълно осъзнава и носи отговорност за поведението си: тя се (само)жертва, тя е жертвоготовна, буквално прочетено (само)убива. Защото, “който изгуби живота си, той ще го намери”.

“Старопланински легенди” е образцова творба (в смисъла на Елиът) в родната литература. Нещо повече: в своето надвременно величие тя запълва една празнота – тази на липсващия национален епос. (Нещо, което не можем да твърдим за “Кървава песен”, да речем, въпреки претенциите на автора й).