Тази къща е пълна със спомени, неспокойна е тука душата, много ситно са дните разломени от стихиите на съдбата.
И в сянка да бъда теб ще обичам, теб ще търся, на теб ще се вричам. Съдбата с теб ме събра различна да бъда.
Августейшият месец пристига. Всяко цвете и всяко дърво днес челото си празнично вдига за голямото тържество.
За един живот аз дори душата си ще дам. За теб и в ада дори ще вляза... Нахлу така от огнен блян. Научи ме дори да те обичам.
само с един прекъсващ микрофон по средата на бар без цигари жената в рокля на тъмни череши и очи от листата на хмел...
скъсаните обувки които не е успял да поправи са очите му последното което е видял...
само две отсъствия ми стигат за да съм сигурен че те обичам да се откажа от всички заради теб...
да гледаш в тъмното жена докато спи и да запомниш всяко присветващо движение...
“Знай си мястото” – така цял живот го съветваха умните хора и прочие доброжелатели, а той се опитваше да намери място под слънцето.
Фракталните сталкери прекосяват пустотата, за да хванат най-сетне своенравната котка на Шрьодингер.
