Нарисувай ми, моля те, спомени, с цветни боички и обич. Нарисувай ме, моля те, помнейки слънцето в моя следобед.
И ако в тъмното изпърха пеперуда, от сините, от детството в полето – прегръщам мрака и се вкопчвам в него – опитвам се да задържа детето.
Дебелянов е български поет и е с голям авторитет. В творчеството си унесен създал елегията “Сиротна песен”.
Още преди да те срещна в живота си – теб съм обичала... теб аз съм чакала...
Безкраен път до теб извървях... Ето те тук до мен... В студените нощи... когато луната греховна е...
Пишем си “Обичам те” Целувки пращаме Сърца Говорим за любовта...
Осъмваш пак във нощния ми стих пиян до смърт, раздърпан, рошав, Безразличен. А аз замръквам пак над смачкания лист...
Майката на майка ми я няма Спомина се в един дъждовен ден Дъждът примеси се с сълзи Виковете на сърцата счупени Заглушават гръмотевици...
Аз съм онази, за която винаги казваш, че “Сложно е”...
В тъмен долнопробен бар Няколко души Разпръснати маси Всички свалят своите маски ...
