Поезия

В неримувания свят
в делника, лишен от съзвучие
трудно е да не се изгубиш в превода,
точната дума да налучкаш.

Стопи се образът ти, като утринна мъгла
и грейна споменът за твоята усмивка,
за бълбукащия смях, за очите,
преглътнали сълзите...

Догонват дима над прохладни и свежи градини
препуснали в мене – морета от приливи сини,
вълни като пориви сякаш надигат се властно
със безднена сила – в простора дори им е тясно.

Какъв ли е животът на трамвая,
във служба ежедневна на човека?
Заспи,
събуди се,
по сиви релси трака...