Поезия

Прозорецът ми в тъмното се взира

преди 8 години 5 months

Прозорецът ми в тъмното се взира,
око отворил в сивата стена,
случаен блясък в рамката си скрива
като бедняче лъскава пара.

Неконкретно

преди 8 години 5 months

Аз бях ти дала...
Аз всичко бях ти дала.
Пулсирането лудо на кръвта,
и хляб, и стих, и женственост,
макар и неузряла.

Луната и аз

преди 8 години 5 months

Защо
Луната толкова ме вдъхновява?
Дали защото
е светла и бяла
като търсената доброта?

Когато се завърнеш

преди 8 години 5 months

Когато се завърнеш
уморен и все още отдаден на Морето –
не ме събуждай.
Остави ме
с виновните си сънища да бъда.

Невъзможно ми е

преди 8 години 5 months

Невъзможно ми е –
да те няма.
Забързана да се завърна
и да не те открия.

Обещание

преди 8 години 5 months

Ще бъда старица.
И аз – като другите.
Ще сърбам бавно
супата си
от малка, нащърбена купичка.

Фанатично

преди 8 години 5 months

Тогава сринахме храма камък по камък
и оставихме под тях разбойниците,
но пък Петър изчезна зад хоризонта, защото се беше чуло,
че се е появил голям пасаж паламуд.

Монолог на невестулката

преди 8 години 5 months

В началото се дебнехме.
Видях го да се приближава с плашливи стъпки
и се сниших.
Той взе от наноса с треперещи ръце дърва за огъня си
и като прецапа през реката, реши ...

Прииска ми се да хапна рибка

преди 8 години 5 months

Прииска ми се да хапна рибка.
Сега решила съм действително да смажа колелата.
Каруцарят ще ме метне на каруцата.
Ще вмириша рибите. И хлябовете.

Шизоидно

преди 8 години 5 months

Когато свърши законосъобразния анализ,
желанието му да го заплюе стана безгранично.
Но щом погледна го в очите, ахна
и се задави в собствената си слюнка.

Страници