Поезия

В минно поле

преди 2 години 11 months

Спъва порива есен...
Бърчи спомена хлад...
Сякаш в минно поле си:
ни – напред,
ни – назад.

Спасен

преди 2 години 11 months

Поредната схватка жестока...
Поредният спазъм свиреп...
Изстискан,
посечен до кокал,
аз пак се завръщам при теб.

Премазани от скоростта

преди 2 години 11 months

Земята все по-гневно се върти
и все по-страшно свят ни се завива...
... Лежим по гръб накрая аз и ти –
без свяст...

Силна

преди 3 години 6 дни

Силна съм, защото обичах до безкрай,
силна съм, защото страдах болката си до смърт,
силна съм, защото вярата ми беше невъзможна,
силна съм, защото упоритостта ми беше безгранична...

Никога няма да бъда твоята жена

преди 3 години 6 дни

Няма да ме виждаш сутрин
рошава, крива, небрежна.
Няма да ме виждаш и вечер
спретната, идеална, любяща...

Днес и жените не са цветя

преди 3 години 6 дни

Търсят идеала във мъжа
да бил висок и добър, гальовен и мил.
Да работи усърдно, да ги уважава и цени.

Димът от цигарата...

преди 3 години 6 дни

Димът от цигарата, която пуша, попива в белите ми
дробове, точно както любовта ти се настанява в душата ми.
Никотинът и катранът засядат надълбоко в мен
и бавно стъпка по стъпка ме унищожават.

Пази жената!

преди 3 години 6 дни

Пази жената! Жената ще ти сготви, вечер премръзнал ще те завие,
ще целуне челото ти, ще се сгуши в теб,
ще те стопли.

Птица

преди 3 години 6 дни

И като птица волна аз прелитам от свят на свят.
Озъртам се, летя и съзерцавам и хора, и души, и красиви цветя.
Мисля си какво ли щеше да бъде ако бях една обикновена жена
и вместо да прелитам и да бъда свободна,
да съм здраво стъпила на земята, но в окови.

Буква

преди 3 години 2 седмици

Буквата е безкрайно търпелива с нас,
изчерпваме я,
милиметър по милиметър
сякаш размотаваме макара...

Страници