Безброй снежинки заваляха, и покриха черния асфалт, а уличните извисени лампи отразяваха света във бяло.
Не тичай след изпуснатия влак и не ругай, че времето не стига! Не се гневи, че някой ти е дал половината от туй, що ти се пада.
Любов съм и съм земетръс. Заключена в кафез вселена, за полет насъбрала хъс! Затуй на шапката ми дреме!
Животът води срещу нас процес, завършващ неизменно със присъда. В претъпкания влак умря човек нощес. И влакът спря сред планината едрогърда.
Разстрелва ни стартерът. Ветрилообразно се втурваме в първите двеста. Темпото е наистина бясно. Публиката реве приветствено.
Какво би казал повече за себе си, освен това, къде си скланял пред съня глава. А ти заспивал си къде ли не – със песен в люлката, естествено, и върху женски колене.
Аз приближих, а котките се любеха. Не бях ги забелязал отдалече, замислен в нещо свое и кахърен – така, разбира се, човек не вижда.
Тази сутрин ми е едно финландско и ще тръгна със снегоходките след елена тъжен на класиката. На лов, може би.
Докато тя одисейства, той пенелопства. Тя слугува при богати европейски циклопи...
Път, случаен също като бликнала, вехнеща във паметта мелодия... А край пътя – цветно ято циганки, седнали на сянка, си говорят.
