Ти не харесваше това, че бях саркастична даже леко цинична.
Всички обичаме дъжда, нали? Успокояващото ромолене, освежаващото действие. Сякаш атмосферата олеква, пречиства се.
Усмивка през сълзи, едно “Аз съм добре”. Озърташ се за приятел, но уви, никой не може да разбере тази усмивка през сълзи.
Сила незнайна в мен се всели, сила далечна от непознати деди. Вся живот в мен и като че ли – изправих се да посрещна идните дни.
За вечно недоволните, бесни на света, имащи всичко, но водещи война.
От самото начало виждахме края. Това бе лудост, сякаш омая!
Целувам те с очите – не с устата! Прегръщам те с очите, не с ръцете! Обичам те, както тревата обича водата – без теб ще се загубя в джунглата на живота, ще изсъхна, ще умра без следа.
Аз искам тази нощ да бъда с теб, да галиш моите коси, да ме докосваш тихо с ръце, да бъда галено дете...
понякога ще идвам във съня ти но няма да си тръгвам не ще нагледам се и една единствена целувка не би била достатъчна
На щастието да почина, спокойна да облегна глава. Без тежки въздишки, без сълзи да започва деня ми и без тях да свършва нощта.
