Е-списание

Мнозина са убедени, че този въпрос може да има само един-единствен отговор: Яворов се отправя към Анхиало през 1899 г. от романтични подбуди. Още повече, че поетът почти не дава категоричен отговор по този въпрос в анкетата с Михаил Арнаудов през 1911 г. А в “Автобиография” лаконично отбелязва: “От Сливен ме преместиха в Анхиало… В Анхиало написах “Калиопа”, вдъхновен от една хубава мома българска, съжалявах, че не съм се оженил за нея”...

Миналия път ний казахме, че с упорит самопожертвувателен труд успяхме да раздрусаме от основа турската държава, че с това зададохме страх на всички ония, които са крепили и подкрепят още Турция, че врагът ни се мята вече задъхан, като риба върху пясъка, и че външният свят говори и твърдо набляга да ни се даде исканата от нас правда...

Наистина, ако бяхме имали само един враг, ако беше против нас един-едничък турчинът, макар десет погански хомота да бяха на врата ни, досега биха станали на парчета и десеттях.

Ний говорихме по-рано за сметките и домогванията на Германия, Австрия и Русия – държави, които вардят от сгромолясване османското царство и които насърчават Стамбулския кръволок да ни унищожи с огън и меч.

През това време – април 1903 – вече три месеца аз “просвещавах” народа в Турско, издавайки седмично по един брой от хектографическия лист “Свобода или смърт?” – форматно почти еднакъв с малък, четиристраничен софийски вестник. От село на село, все така: потряба ли да напуснем едно място, аз –писача, и Мицо Кирилиев – преписвач, ние се измъкваме дебном с първи мрак и вземаме пътя към друга стряха – близка един или далечна единайсет часа...