Така го кръстиха още като пиленце това кокошле моите момичета. Най-голямата ни внучка Гина, на три-четири годинки, си нямаше и хал-хабер какво означава то, но така го запомни и си остана това име за историята, която следва. Тя, историята, се беше заплела в първите години на “приватизацията”, когато най-големият ни брат купи десетина пиленца с едничка цел да ги отгледаме и си подкрепи с “едно кокоше рамо” тънкия бюджет маститият доцент.
Таз френска дума – “дерние”, кумец, как ти дойде, чак ме сецна, спомня ми един човек, дето не забравям и дорде съм жив. Ще ми се да ти разкажа. Той наистина като да бе “последен”, отминал екземпляр от една изчезнала фауна. Друг след него няма такъв, и да има – и в живота си, и из природата човешка, повече не срещнах.
Държа в ръцете си последната книга на бургаската поетеса Светла Гунчева. Обаятелна, нежна жена, след която много мъже биха обърнали поглед на възхищение...
Преди време един от най-талантливите поети на българския юг – Добромир Тонев, за съжаление вече покойник – шеговито беше казал, че женската поезия от Сафо до наши дни може да се опише така: “Ела с мен в цъфналата ръж”, “Как хубаво е в цъфналата ръж...” и “Защо не идваш в цъфналата ръж?”...
Ако сте шокирани или най-малкото, учудени, от заглавието “Хроника на една виртуална любов”, чувствам се задължена да го обясня. Това не е просто начин да привлека вниманието с ефектно заглавие. Това е поетична книга, която разказва в хронологичен ред една любов, която се заражда в интернет мрежата Фейсбук.
На 26 ноември 2014 г. от 18.00 часа, в зала “Георги Баев” на Културен център “Морско Казино” – Бургас, представиха своите поетични книги Светла Гунчева (“Картина от Кандински”) и Пламен Парнарев (“Опитомени пътища”), както и общата им стихосбирка “Нежна голгота”.
На 28 ноември 2014 г. (петък) от 18.00 ч. в зала “Петя Дубарова” на Културен център “Морско казино” – Бургас, ще се състои премиерата на първата белетристична книга на Елка Стоянова (има вече две самостоятелни стихосбирки) “Петъчни истории”.
В село Могила ми думат “Зимята”. Коста Стоянов се казвам. Годините, пиши ги седемдесет. Тя да не е под ризата тая година, дето ми гризе стомаха, та ме караш да се събличам?... За крака ли питаш? Не, не е от фронта...
“Завръщане на Пенелопа” е третата книга на Рада Капралова, след двата й сборника със стихове: “Върху айсберг гореща сълза” (1999 г.) и “Отговорът е любов” (2007 г.).
