АРХИТИП:
“Центърът на света е висша степен на свещеност.
Той е Абсолютната реалност. Превръща участието в участ.
Кръгозорът в кръговрат.
Неподвижният, движещ се – идва.
СЪТВОРЕНОТО ВЕЧЕ
Сложих ръчка на земята. Завъртях силно. От гърба изскочиха искри. Запалиха въздуха. Запалиха мозъка. Вдигнах поглед нагоре. Надигнах се нагоре. Надигнах се на пръсти. От птичи поглед земята е зряща. Служи на очите. Разпарцалена земя. Разграбена от: природата, държавите, църквите, планините. Разделена на очи и ръце, цветове и цветово.
Сребро по съребрена линия.
Виждам невидимото: тревата се смее.
1.
От космичен полет усещам космичното в земята. Нагнетена. Ветроопорна светулка с доставна светлина. Слива се с енергиите, прелива в историческата памет. Земна съдба, нагорещена с надграждане на кармата. Определяна, определяща. Тежък път на тежка земя: от Аспарух до Милин камък, от Лобната скала до Миланската скала.
Лети прилеп под земята.
Земетръс под камък.
2.
Приземих се в София. Тръгнах след ветроопарна светулка. Много мощ в нощта имаше. Подвиквания след говеда: “Гя-гя,гя-я-я-я”. гласове на птици, номерирани: №7, №3, алт, сопран. “Бу-бубу, бу-бубу”. Глас на бухал. Глас на сова. Опростени гласове: “Къш врано, къш рано”.
Звукът пълни въздуха с озон.
Подгоних Михаля, озовах се пред вятърна мелница. Крилете сочеха – Урвич. Последва Драгалевския манастир.
Някой запя: “Злато моме, лято моме”.
Скокове със скокове.
– Дан-дан-дан! – не бърза камбаната, едва тегли собственото ечене.
Пътувах пеш, с кола, с каруца… Вървях по енергийната нормала на България. Тя се движеше с логическа последователност пред кармата.
Стократно повече. Най-общото кратно е земята.
3.
От видяното, усетеното и чутото мозъкът заработи светкавично. Това, което е, пак е. слънцето се движи и всичко се движи. Движението съществува тук, съществува и сега. Това, което е горе, това е долу /І/. Това, което е в нас, е извън нас /-/. Пресичането на вертикалата и хоризонталата раждат +. Предметът е долу, съдържанието горе. Горе се именува и е цялото, долу се наименува и е част от цялото. Малкото съществува в голямото, неограниченото в ограниченото. Смисълът на живота е: От естественото да изведем свръхестественото. Да бъдем във Вселената, да я пресъздаваме.
Видях сътвореното вече. Египетските пирамиди, Балбетската тераса, пустинята Наска, Ниагарския водопад, Мисисипи…
И да умра, ще живея с остатъчна стойност.
Мактуб – така е писано.