Учителя Петър Дънов. Завещана мъдрост. Книга първа

Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще придобиеш.
Вложи Мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.
Вложи Чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският живот ще започне.

-----------------

* * *

Един ученик отишъл при своя приятел – индус и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал:

– Иди в близката гора, там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил.

Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият обаче не забелязал, че го е ударил някой. Той продължил размишлението си без да каже дума.

Ученикът разправил своята опитност на учителя си и очаквал обяснение защо и тримата постъпили по три различни начина.

Учителят отговорил:

– Първият живее по Мойсеевия закон – око за око, зъб за зъб. Вторият живее в спасението, по стар навик той вдигнал ръката си да приложи Мойсеевия закон, но веднага си спомнил, че живее в спасението и свалил ръката си. Третия живее в Любовта.

Из “Трите живота”

-----------------

* * *

Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа.

Този прокажен се наричал Хазардан. Един ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото Учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си.

В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения.

Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го:

– Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен, и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш.

Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения.

“Чудно нещо – си казал прокаженият, – какъв неразумен човек. Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази.”

Христос се върнал пак в Йерусалим между учениците си.

Като го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: “Ето, нашият Учител пак е срещнал някой беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани”. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните.

Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града. Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови, чисти дрехи и си казал: “Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича. По този начин може би той иска да се прочуе”.

Питам: права ли е философията на този прокажен човек? – Не е права. Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора. Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка.

Из “Влизане”

-----------------