Лиса кара колелце, за да стигне туй селце. Вярно ли е това? Вълчо агне да дере, после да го раздаде...
Картина на малък художник, до камъче сложен триножник. Гора от елхички зелени и пъстри цветя притаени...
Аз съм мъничко щурче. Ти си щурото мишле... Хей, при мен ела,ела да направим веселба...
Щурата калинка търси си дружинка за да си играе, за да не скучае...
магия, дето само ти държиш и знаеш как да си я съхраниш... да намираш кръвта в стари бокали там вечните чувства са спряли...
Луната си спусна лъчите разля се в едно със водите и в лекия шумен отблясък на ивици мокрия плясък чу се песен на струи сребристи...
Чувството хвърляше букети във въздуха. Нямаше кому да ги даде.
По Гергьовден, привечер, помня – заблещука ли първа звезда, мама изнасяше стомна пред прага, пълна с вода.
Можем просто от кон да я видим, колко път е – ще го минем пешком...
Оттук съм аз, от този край, над който късен сняг сияй, от този разпилян балкан, насечен като с ятаган.
