В сърцето на въображаемото свое аз идват мисли неподправени, не искам да ги спра, те са моята опора, моето съзерцание...
Ефирен ангел в топлина облян с лилава светлина в крилете носи доброта и пръска я по таз земя и носи ти защита, светлота...
Всичко в пролетните цветове скоро бързо ще се облече с дъх на пролетна магия. Искам в твоие прегръдки тихо аз да се завия.
Една земя, макар и бедна е раят на мечтите ми и всяка вечер, щом си легна и щом затворят се очите ми я виждам пак, и пак...
Играеше си с есенно листо. Забравила за скапаните делници. За осемте живота пропилени и наполовин деветия.
Не изричай името ми – в него много болка се е скрила. Не изричай името ми – само дръж ръцете ми...
Искам да имам криле като тази бяла птица... Искам да имам силата на вятъра, за да мога да стигна до тебе.
Най-хубавото нещо, най-сладкото... любов... Обичаш ли ме така, както аз теб? Така, както пеят птиците в гората?
Без очите ти – не мога! Видиш ли ме – те копнеят. Бяга всяка бръчка строга, а косите ти – сребреят.
Зарежат ли лозата – плаче и чува се въздишка лека. Расте, нали е пеленаче и гали моята пътека.
