Поезия

Просто ми писна да трая това!
Скръб, унижение, мъка, лъжа.
Писна ми да слушам за “великите хора”,
които сякаш са ни обзели така,
че да властват над света...

Дъщеря ми рисуваше есен в гора –
Сухи листи, дъждовни клонаци,
По земята нападали птичи пера –
На отминали полети знаци.

Нагоре, нагоре, нагоре,
където кондори гнездят,
където небето отколе
свещени руини крепят...

Черна е дъгата, разпъната над Балкана,
над планините и над гласовете.
Черен е мирисът на черешите и тъмен е облакът,
защото разцъфтяват мъртвите, повикани от мрака.