В хола едно цвете, малко, непретенциозно, симпатично, със скромна красота. Нищо особено, нищо ярко. Зелени матови, мъхести листа и сини цветчета. Като очи на малко дете. На тяхното дете, което бе влязло внезапно в болница за някакви изследвания...
В бюрото ми я доведе един разсилен. “Прочула си се. Няма отърваване”, каза със съчувствие. Младежът сигурно беше забелязал, даже и той!, че напоследък не съм в най-добрата си форма. “Много съм слушала за Вас. Моля Ви да ми помогнете”. Заговори ми на български. На моя език. Представи се...
Ще разкажа за водещата по телевизията, но преди това ще ви се представя. Аз съм един вид медиум, майстор в проникването в личностите на другите, в разчитането на тайните им. Понякога на мотивите им. Всичко това безкористно, без отплата. Единствената ми печалба е да постигам целта си, да потвърждавам диагнозата си, да се доказвам...
Едно лято, по-горещо от обичайното, бях на почивка с родителите ми в малко гръцко градче. Първоначално, идеята ми се стори безинтересна, като въпросът относно какво щях да правя там не намери отговор веднага след пристигането ни...
Намираме се в шумната столица, където изглежда все по-вероятно въздухът ви да свърши, защото го отнемат от вас, все повече хора. Нашата спирка ще бъде едно кокетно кафене, събирало псевдоинтелектуалната част от общество в продължение на вече няколко десетилетия. Тук ще слушате прекрасен джаз...
– Обичам те. – Не беше истината, колкото и на К. да му се искаше. Думите излязоха твърде бързо, не бяха способни да докоснат сърцето на И., затова тя го изгледа изпитателно, а после му обърна гръб. Тя обаче нямаше къде да се скрие, бяха в една стая...
Днес беше важен ден за всички от местния вестник.
– Колеги, моля съберете се да обсъдим последните и най-важни новини от нашия град. Този път ще работим различно. Нека покажем най-доброто от себе си за най-вълнуващия празник – Коледа!
Говореше редакторът на вестника г-н Мичъл Крос...
Пролетта е като милувка, като нежно пробуждане, когато след дълъг сън виждаш утрото закачливо как наднича в стъклата. Почерпил сили от Майката земя се радваш на слънцето, на топлия полъх на вятъра и пиеш живителния сок на младостта.
Рила – чаровницата планина, която винаги вълнува душата ми до безграничност, като първа любов, като чудно вино... Планината, в която чувствам божията сила и закрила. Толкова много магия има тук!
Откъс от романа на Любляна Славенина “Нямаше Бог за нея”...
По инерция се приготвих за училище, избрах си дрехи почти на случаен принцип и дори не си спомням как стигнах до класната си стая. По пътя до училище шофьорът ми Крис се опита да ме заговори, но усети, че не съм в настроение, харесвах го безкрайно много, защото успяваше да ми партнира дори в мълчанието...
