Тихо скитам из село с уморени нозе,
с изподраскано чело. Тъй сънят ми ме взе
и отведе ме в къщи, във един топъл свят.
После тихо завръща колелото назад.
В един наскоро появил се в духовния хоризонт сборник срещаме предварително уточнение: “Вертикален кръстопът” (второ издание) е допълнена и преработена версия на осмата поетична книга на Николай Дялков. Тя е книга за Тополовград, за тополовградчани, за Орешник, за орешанци, за близките, колегите и приятелите на автора...
Разказвала съм за този случай на много малко хора, защото не можех да понеса съмнението, че това е било сън, а не действителност. Не съм забравяла нито за миг вълнението, което изживях през оная ноемврийска вечер. Видях Света Богородица, но не насън, а наяве! Поразително зрелище!
