Е-списание

Под погледа на Времето, побрало в себе си субективните критерии на хората, създали стойностни оценъчни системи според социално-политическите веения на епохите, съдът над писателското дело е твърде неутешителен. Свидетели сме как величани имена и творби пред очите ни падат в прах и забвение. От друга страна припомнянето на една мисъл, изречена от писателя Васил Попов, че читателят не се интересува дали си летял със самолет или си падал, когато си създавал художествено произведение...

Не бихме могли да разберем напълно отношението на Омир към света, който го заобикаля, неговото понятие за човечност, ако не разгледаме взаимовръзката бог и човек в поемата “Илиада” В древногръцкия епос светът на боговете е художествен паралел на човешкия свят, а човешкият свят намира своя интелектуален завършек в божествения свят.

“Нежната спирала” е една от типичните творби на Йордан Радичков, защото пресъздава многообразието на живота със затрогваща и дълбока нравственост, философичност и стремеж за преосмисляне на битийността. В центъра на изображението е пътуващият човек, този, който е в движението и промяната на света.

Отношението между човека и природата е проблем и на нашето време. Тази извечна зависимост е обсъждана винаги и е получавала различни интерпретации. Човекът е част от природата, а природата се отразява в човека. Дали са далечни, или близки – по това може да се спори, защото понякога човекът облагородява природата, а друг път той е заплаха за нея, като я замърсява и унищожава.