Бастет. Легенда за Създателите

„Бастет Легенда за създателите” Станислава Белева Нищо не е изцяло черно. Бялото не е напълно бяло. Тази книга е умствен взрив, буквално. Станислава поначало има уникален и неподражаем стил, който те побърква, отнася, влудява. Кара те да се изгубиш, за да се намериш или да се върнеш в края на историята, за да се озовеш в началото. Бих казала, че „Бастет” прилича на лабиринт, който е в ума на всеки един от нас и за всеки ще има различен отговор на незададени въпроси. Произведението разказва легендата за създателите или поне така ще си помислите виждайки заглавието и корицата. Истината обаче е, че ще загатва съвсем леко и още по-объркващо за някои предположения и хипотези, които има отдавна в познатия ни свят, за да не ги потвърди напълно, но няма и да ги отрече. Нищо не разбирате от написаното дотук нали?! Мисля си, че с тази книга Станислава е поставила основите на Монарх под контрол, в която вече по-ясно и конкретно да разберем какво е искала да ни каже. Не липсват дълбоко закодираните послания татуирани на самата повърхност. Когато искаш да скриеш нещо го оставяш на показ. Конспиративна, мистична, дълбаеща и подозрително откровена, Бастет е всичко в едно. Времето и пространството не съществуват. Хората са неразривно свързани. Все повече започвам да си мисля, че появявайки фантастиката и извънземните раси в творчеството си Станислава всъщност обръща внимание много повече на съвсем човешкото и преобразуването му в нечовешко. Не твърдя, че не вярва в света, който рисува, а по-скоро че той е олицетворение на хората, а не толкова на другите измерения. Бих казала, че Станислава не е лъжица за всяка уста и че творчеството ѝ е меко казано специфично в най-гениалния и положителен смисъл на това определение. За да бъде разбрана се изисква разширено съзнание. Това не е книга за разпускане. Повечето ѝ книги не са. Те са за пътуване в най-дълбоките дебри на себе си като тук и сега и като безвремие, непреходност и безкрайност. Както и на любимата ми Ели, на мен също ми беше малко като обем и можех да погълна с огромна лакомия и желание поне още стотина страници, но съм сигурна, че Монарх компенсира тази нужда, а Отшелница направо ще я отвее. Тепърва предстои да разбера за последното. Вие чели ли сте „Бастет” или друго от вълшебните дебри на ума и въображението на любимия ми Гарван? Какво е мнението ви?