Разкази

Безпаметното криволичене на монолога с мухи бива прекъснат от фанфарното приветстване на 15:15 часа – нагрят на свещ нож, който преполовява застоялия работен следобед, предаването “Кой ви е по на сърце?” Водещата сама обожава 15 часа и 15 минути, защото мейлите от слушатели и рейтинговите данни посочват положителен апетит към рубриката...

В утрото на 3 май 1876 година започна ямболският Петров ден. С лъвски знаци по калпаците, с кръстачни ширити по гърдите, с пушки, пищови, саби и знамена, съзаклятниците отиваха към Куш Бунар в Сливенския балкан, където ги чакаха апостолите на въстанието Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Стоил войвода...

Зимното слънце едва се провираше между пелената от облаци, правеше неистови усилия да се освободи от тях; искаше още поне час-два да погрее, преди да се потопи в залеза. В очакване на Рождество Христово цялата природа бе смълчана, очакваща с трепет чудото. Само белите снежинки-кралици прехвръкваха все така забързани в танца си, за да скрият грозотата на калната земя.

Някога, много отдавна, когато бях млада, наивна девойка, когато всяка сутрин сякаш виждах слънцето за пръв път, а всяка вечер звездите ми се усмихваха, вярвах и в чистата митологична фигура на Темида, Свещената богиня на правосъдието. Представях си я загадъчна и силна, в достолепната класическа тога и с оная превръзка на очите, която трябваше да осигури нейната безпристрастност. После пораснах...