Е-списание

Човек като отиде при човек... За какво отива човек при другия човек? Да си побъбри за едно-друго, за времето, за цената на хляба, но извън всякакво съмнение – да открие другия. От всеки може да се “купи” нещо, но общуването със знаещия е особено полезно за любопитната, за жадната за знания човешка душа. Не става тъй – при кого сме отишли, за да се насладим на мъдростта му, той какво прави? Отвежда ни при други хора и чрез тях говори за онова, което сме срещали, но за нас останало невидяно...

Веднъж пред университета видях Георги Струмски, Марко Ганчев, Анастас Стоянов, Михаил Берберов – възбудено нещо приказват, махат с ръце. Четири-пет години по-възрастен от тях, върнал се от южната граница (за нас – Иван Давидков, Димитър Дублев, моя милост беше писано “Тримата в сиви шинели”), виждал ги по литературните четения и срещи, горе-долу ги познавах, следях първите им изяви в печата, знаехме се. Спрял се при тях, запомнил малко странното име Германов, ги питам: “А кой е Андрей Германов?”, “Ами ето го!” – сочи ми го Струмски и го видях и самия Андрей: невисок, набит, къдрав, с меко засмени очи, с топла и здрава ръка при запознаването и ръкуването.

За теб, Творецо, е моето похвално слово в Деня на театъра! Докато твоят животворен Дух държи главата ти над водолинията на бурното житейско море – живееш и ще живееш пълноценно. Пишеш и ще пишеш. Защото, както е казано в светото писание, “човекът е смъртен с тялото си, с божествената си материя, но безсмъртен с Духа си. В предишния, в настоящия и в бъдещия живот.”...

В книгата на Христина Стоева “С Тракия в сърцата” читателят среща имена на хиляди хора (какъв огромен труд!), героични и толкова трагични съдби. Знаем ли колко са неназованите и – извън всяко съмнение – също така героични наши предци?