И Андрей Германов отдавна е в незнайния свят! Последни минути, последно сбогом, гробът, в който ще потъне Андрей, зее зловещо... И тогава една разплакана жена се втурна към ковчега: Андрей, аз съм твоята сестра Симеонова!... Венецът беше единствената ми опора. Венецът, който с Цвятко Йовчев трябваше да положим върху прясната пръст от габровското дружество на писателите. След писъкът на медицинската сестра, майското слънце се завъртя и омота в клонаците, погледът ми помътня от сълзи, не знаех къде стъпвам, не помня как сме оставили венеца...