И истината е такава – в моменти разни всеки сам остава да бута камъка напред
В душата ми е вече някак тясно. Сама със себе си не мога да се разбера.
Не ще забравя – така ще бъде безопасно. Не ще повторя старите си грешки.
Днес сме нужни – утре ненужни. Като похабени вещи с изтекъл срок на годност.
Не вярвах, че мечтите имат формата на хора...
Любовта нима не е хазарт? И ето днес реших...
Не ме е страх да съм сама в тъмнината...
Ти си моето днес. И моето утре си ти. Спокойствие за моята душа си...
Премълчани, неизречени думи като камък на сърцето...
Това не са очи, а междуметия! Напразно търся дъното им. Дъно няма. А колко ли мъже са се удавили при скромните си опити за дълго плаване...
