Когато дойде времето от което нищо не остава моля Те да останем още малко...
всеки път когато крача от погрешната страна когато гледам слънцето в очите...
тя бди неподвижна като сфинкс от онази кота която е нейното презиме над нея е само небето и мисията й тя е наблюдателна кула...
село през което преминаваме няма на нито една карта до него се стига по памет и само ако се изгубите...
мъжете заминават на война изневиделица след неделния обяд брачната милувка стават обуват ботушите си и казват тръгвам...
измий мислите ми роди ме препороди жадно ми е сърцето напои ме с чудо...
в мрак и прах на онзи свят през мъки и викове сред хайки и лов...
от коя година осъзната си прародителю крачиш между двата свята око всевиждащо...
Лалка Павлова за алегориите на любовта в поетичната книга на Петър Андасаров “Моята обич ще те посрещне” (издателство “Захарий Стоянов”, 2023 г.).
Πόσες φορές αναρωτιέμαι, πως να είσαι πραγματικά. Πόσες φορές τυραννιέμαι, που δεν ξέρω τα βασικά.
