Здравей, бабо! Днес имах интересен разговор с един колега. С него много се разбираме, говорим по различни теми и много често имаме еднакво мнение. Обсъждахме катаклизмите и замърсяването на планетата, как увеличаването на популацията на един животински вид води до намаляване на друг...
Мила бабо, току що се гримирах и съм много доволна – очната линия на двете ми очи се получи съвсем симетрично. Не винаги успявам. И се сетих, че когато съм гледала снимки от космоса, виждам прекрасни форми и багри, но се учудвах защо няма симетрия.
Всички съществуващи теории за човека и света, като и всички религии, поставят като основополагащо начало в разбирането си за човека неговия дуализъм – в целостта му виждат съвкупност от тяло и дух, като организмът изпълнява функцията на “инструмент”, с който духът реализира своите висши цели...
Нескончаема е изобретателността и фантазията, с която съдбата чертае милиарди човешки пътища! С някаква детска наивност Мелиса била убедена, че в затвора отиват само лошите хора. И понеже със сигурност тя била много лоша, за да й се случват само лоши работи, онова безумно лято правела всичко по силите си...
На мама вината й отиваше. Тя се беше родила виновна. Дъщерята невинаги е приветствана с раждането си в определени кръгове на нашия етнос. Тя е била смятана чужда “стока.” За кратко в живота на родителите си. Никой не си правел труда да я научи на друго, освен да е примерна дъщеря, докато стане покорна съпруга.
Той не бил от тези, които много-много мислят. Нито от тези, които прецизно планират. Отдаден на инстинкта си, той дебнел, за да нарани, да нарани така, че да го запомнят. Вече седмица изгубил, следейки момичето и майката. Знаел неизменното им разписание и коя къде е...
С тазгодишния плакет за поезия, проза и литературна критика “Пегас” бе удостоена Наталия Недялкова за поетичната книга “Стихоанализа”. Плакет “Петко Росен” получи Динко Динков за сборника с разкази “Богородични морета”, а плакет “Христо Фотев” – Елена Петрова за стихосбирката “Ето какво”.
Наблюдаван през прозореца, светът е обезателно в рамка – отрязък, събрал един или няколко фрагмента, никога цялото. Но в стиховете на Елена Трендафилова това не е съвсем така. Защото тя е пред своя “Прозорец с корабна семантика”. И вижда не само морето, брега, корабите и есента...
