Мария остана млада вдовица. Мъжът й почина преди десет години от неизлечима болест. Синът й Коста растеше здрав и жизнен. Сега е на тринадесет години. Отличник в училище и винаги добър помощник в домашните работи на овдовялата си майка...
Ниче-е – юх! Ниче-е – юх! Откъде викат така? В блока нямаме никакво Ниче. Защо “юх”? Майко, майко... Оставиха ти престилката за спомен. Четиридесет години трудов стаж, трийсет и три в лабораторията, сред микробите и смрадливия агар, с който ги хранеше. И още два спомена си донесе от тържеството – сервиз за турско кафе и ръчен часовник. Неползвани и досега.
Случва се в града да се появи нова улица. Ако я търсиш, няма да я намериш – нито в истинския град, нито в картите му. А ако не я търсиш, със сигурност ще попаднеш на нея. Срещнеш стар приятел, побъбрите си и си тръгваш замислен към къщи. Или пък внезапно си попаднал на улично струпване на хора, които искат нещо, викат, даже си посягат един на друг.
Историята се случи през лятото, в Севастопол, с един поручик от Преображенския полк. Да го наречем поручик Х. Личността му? Няма значение. Достатъчно е да знаеш, че бе задоволителна. Говоря за общата култура, външността, маниерите… т.е. за тия качества, притежаването на които в нашия занаят е необходимо. Началниците безспорно имаха доверие в него. Този поручик получи заповед да замине за Севастопол и да се запознае там с една млада жена...
Бранко беше безспорен водач на младите момци. От няколко години беше дошъл ратай в чифлика от едно бедно планинско село. Русоляв, с широко кръгло лице и пъстри очи, той излъчваше някаква нагла мъжественост и момите на хорото се заглеждаха скришом в него. Беше много дързък, често налиташе на бой и кротките жители на полското ни село се бояха от него.
В полицията я посрещнаха неочаквано сърдечно. Синеокият, набит инспектор се радваше на посещението и́. Каза че има доста оплаквания, но не подават писмени молби. Беше доволен, че тя попълни всички необходими документи, за да се заведе преписка. Измамната чаровница отдавна му беше известна. Някои хора бяха изгорели с хиляди в различна валута.
Тя седна на крайчеца на стола, без да го поглежда както винаги. Безличната му секретарка. Всъщност младата жена имаше военен чин и се водеше завеждащ техническата част. Но първата и́ обязаност беше да се оправя с бумащината на Командира на поделението, тоест с най-досадната част от неговите задължения. Пак беше облечена с бежовия костюм с права пола под коленете.
Беше си дал дума. В мига, когато Ваня с пренебрежително присвиване на устни, му отказа танц. Това беше единственото, което се беше осмелил да поиска от нея за тези пет години в английската гимназия, докато учеха заедно. Да танцува с него на бала. Но тя му отказа. Смяташе, че е под нейното достойнство, да му обръща внимание.
Лотосът е най-прекрасното цвете в Египет. Той расте във водите на Нил. Цветовете му са нежно бели, а когато разтворят листенца, приличат на загадъчни звезди. Толкова пищни и уханни са тия цветове, че мистиците говорят за хилядолетния лотос и сравняват разтворения му цвят с просветлената и прозряла мъдростта душа.
Тази есен паламуд не се яви. Някои стари рибари твърдяха, че това се дължи на дълго продължилото сухо време, обхванало страната. Други следваха древното поверие за плодовитостта на орехите или преданието, че тези пасажи се появяват през седем години, като не спираха да търсят нови знаци от природата...
